Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
~Робърт Бърнс [Превод: Владимир Свинтила]
1 коментар:
Това е едно ВЕЧНО стихотворение, едно от любимите ми...Хай файв, че си го постнала.Българският превод е доста добър и все пак, предпочитам да го чета в оригинал. Преди време си купих сборник с избрани творби на Робърт Бърнс и май вече трябва да намеря един спокоен следобед да му се насладя :)
Публикуване на коментар