събота, 29 ноември 2008 г.

23.11.08

Настроението ми се описва само с една дума:
дъждовно(^^).
И в двата смисъла.


Всичко е окей засега. Утре понеделник - ще го видя, след като цяла седмица не беше на даскало.

[8:20:54 PM] scars in the sky каза: мн ясно, че ше се оправдава, след като си го пребил

не искам да си го припомням. Не бях замесена, бях страничен наблюдател, но бях като футболен фен, който е и за двата отбора, но се чуди от чия агитка да застане.
Накрая футболният фен застава на игрището.
Аз обаче не - аз застанах между двете агитки и не агитирах. 
Глупаво или разумно - не знам. 

Абе, не искам да си спомням неприятни неща - нямам причина да го правя. А и няма логика в тва нещо.

When you walk through a storm
hold your head up high
And don't be afraid of the dark
At the end of a storm is a golden sky



От една rowan, изпадаща в една от онези дупки.

P.S. Благодаря, че избра една цигара пред мен. 
P.S2. Благодаря ви, че ви има.


неделя, 2 ноември 2008 г.

просто исках да благодаря

Хора, благодаря ви, че ви има.
Казах ви го
и ще ви го казвам още много пъти.

Щях да се срина без вас.
Без всичко, което нарпавихте тази вечер-
малко или много.
И сълзите, и смехът са заради вас.
И ви благодаря.

Разбрах кои са истинските.
Обичам ви.
Благодаря ви безкрайно много. Нямам думи
да опиша това, което изпитвам към вас.
Не исках да направя това, което направих все пак, но...

Благодаря ви.
И ви обичам безмерно много.

Благодаря ви, че ви има.

Няма да спра да го повтарям.