...сега.

Реших, че вече няма да му мисля.

Да, както правех едно време - действам, без да мисля; говоря, без да мисля; мисля, без да мисля... Чакай, изобщо не знаех значението на думата 'мисля', защото изживявах всичко сега и нищо друго от точно тва 'сега' нямаше значение.
Пък каквото ще да става после.
Наблюдавам се отстрани по някакъв странен начин и виждам как се променям. През три месеца, през половин година, през две години. Да, пубертет, но за мен е важно да намеря Неги - но онази Неги, от която аз съм доволна, не другите.

Ха, току-що видях, че в един предишен пост казвам, че спирам да мисля, защото главата ми ще експлодира. Ммда, не спрях да мисля тогава.

Днес научих, че... интересно е да конткатуваш с нови хора. Бях забравила какво е да излизаш с различна (от части) компания.

От една доволна rowan.

P.S. Спокойна съм. И ви обичам.

23.11.08

Настроението ми се описва само с една дума:
дъждовно(^^).
И в двата смисъла.

Всичко е окей засега. Утре понеделник - ще го видя, след като цяла седмица не беше на даскало.

[8:20:54 PM] scars in the sky каза: мн ясно, че ше се оправдава, след като си го пребил

не искам да си го припомням. Не бях замесена, бях страничен наблюдател, но бях като футболен фен, който е и за двата отбора, но се чуди от чия агитка да застане.
Накрая футболният фен застава на игрището.
Аз обаче не - аз застанах между двете агитки и не агитирах. 
Глупаво или разумно - не знам. 

Абе, не искам да си спомням неприятни неща - нямам причина да го правя. А и няма логика в тва нещо.

When you walk through a storm
hold your head up high
And don't be afraid of the dark
At the end of a storm is a golden sky


От една rowan, изпадаща в една от онези дупки.

P.S. Благодаря, че избра една цигара пред мен. 
P.S2. Благодаря ви, че ви има.

просто исках да благодаря

Хора, благодаря ви, че ви има.
Казах ви го
и ще ви го казвам още много пъти.

Щях да се срина без вас.
Без всичко, което нарпавихте тази вечер-
малко или много.
И сълзите, и смехът са заради вас.
И ви благодаря.

Разбрах кои са истинските.
Обичам ви.
Благодаря ви безкрайно много. Нямам думи
да опиша това, което изпитвам към вас.
Не исках да направя това, което направих все пак, но...

Благодаря ви.
И ви обичам безмерно много.

Благодаря ви, че ви има.

Няма да спра да го повтарям.

"В началото бе Словото"

"В началото на евангелието си апостол Йоан пише: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог."


В Бог/Исус/Господ и другите там 'божества' с различни наименования не вярвам. Просто ми харесва като за начало "В началото бе Словото". Мислех си за "Като за начало", но другия ми блог започнах така, а не искам да се повтарям. Обичам разнообразието. Обичам шоколад. Обичам музиката. Обичам книгите.
Но мразя да става така - да се представям, без да се усетя сама, докато накрая човекът отсреща не заспи от скука. Не съм скучен човек ((поне са надявам, а надеждата крепи, нали?)). И така или иначе започнах вече да се представям. До тук с нещата, които обичам ((или поне за тези, за които се сещам)). Мразя лук, мразя розово, мразя лятото и ужасната му жега, мразя плажовете, мразя... Оп-па, изглежда, че повече мразя, отколкото обичам. И за да покажа, че това не е вярно, ще ви кажа нещо: мразя да мразя.
Въпреки че в днешно време можеш и само да мразиш аз се стремя само да обичам. Но все пак и мразя, защото съм човек, а човеците са най-глупавото племе. Ето още нещо, което мразя - хората. Заради постъпките, действията, заради това, което сме и това, което правим с природата - ние не сме неин господар и е глупаво да се опитваме да я контролираме, защото сме част от нея. Но по тази тема друг път.
Интересно как от шоколада минах към екологичните проблеми и въздействието на хората върху околната среда. Ама такава съм си^^ Свиквайте.
Все още не съм решила какво ще пиша в "Прах и шишенце мастило". Времето ще си покаже. Дано бъде по-поддържан от кака си "Пощенска кутия за мечти". =] Ама то зависи само от мен.

*Дата на 'раждане' на "Прах и шишенце мастило": 25.08.2008г.*