Хора, благодаря ви, че ви има.
Казах ви го
и ще ви го казвам още много пъти.
Щях да се срина без вас.
Без всичко, което нарпавихте тази вечер-
малко или много.
И сълзите, и смехът са заради вас.
И ви благодаря.
Разбрах кои са истинските.
Обичам ви.
Благодаря ви безкрайно много. Нямам думи
да опиша това, което изпитвам към вас.
Не исках да направя това, което направих все пак, но...
Благодаря ви.
И ви обичам безмерно много.
Благодаря ви, че ви има.
Няма да спра да го повтарям.
неделя, 2 ноември 2008 г.
понеделник, 25 август 2008 г.
"В началото бе Словото"
"В началото на евангелието си апостол Йоан пише: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог."
В Бог/Исус/Господ и другите там 'божества' с различни наименования не вярвам. Просто ми харесва като за начало "В началото бе Словото". Мислех си за "Като за начало", но другия ми блог започнах така, а не искам да се повтарям. Обичам разнообразието. Обичам шоколад. Обичам музиката. Обичам книгите.
Но мразя да става така - да се представям, без да се усетя сама, докато накрая човекът отсреща не заспи от скука. Не съм скучен човек ((поне са надявам, а надеждата крепи, нали?)). И така или иначе започнах вече да се представям. До тук с нещата, които обичам ((или поне за тези, за които се сещам)). Мразя лук, мразя розово, мразя лятото и ужасната му жега, мразя плажовете, мразя... Оп-па, изглежда, че повече мразя, отколкото обичам. И за да покажа, че това не е вярно, ще ви кажа нещо: мразя да мразя.
Въпреки че в днешно време можеш и само да мразиш аз се стремя само да обичам. Но все пак и мразя, защото съм човек, а човеците са най-глупавото племе. Ето още нещо, което мразя - хората. Заради постъпките, действията, заради това, което сме и това, което правим с природата - ние не сме неин господар и е глупаво да се опитваме да я контролираме, защото сме част от нея. Но по тази тема друг път.
Интересно как от шоколада минах към екологичните проблеми и въздействието на хората върху околната среда. Ама такава съм си^^ Свиквайте.
Все още не съм решила какво ще пиша в "Прах и шишенце мастило". Времето ще си покаже. Дано бъде по-поддържан от кака си "Пощенска кутия за мечти". =] Ама то зависи само от мен.
*Дата на 'раждане' на "Прах и шишенце мастило": 25.08.2008г.*
В Бог/Исус/Господ и другите там 'божества' с различни наименования не вярвам. Просто ми харесва като за начало "В началото бе Словото". Мислех си за "Като за начало", но другия ми блог започнах така, а не искам да се повтарям. Обичам разнообразието. Обичам шоколад. Обичам музиката. Обичам книгите.
Но мразя да става така - да се представям, без да се усетя сама, докато накрая човекът отсреща не заспи от скука. Не съм скучен човек ((поне са надявам, а надеждата крепи, нали?)). И така или иначе започнах вече да се представям. До тук с нещата, които обичам ((или поне за тези, за които се сещам)). Мразя лук, мразя розово, мразя лятото и ужасната му жега, мразя плажовете, мразя... Оп-па, изглежда, че повече мразя, отколкото обичам. И за да покажа, че това не е вярно, ще ви кажа нещо: мразя да мразя.
Въпреки че в днешно време можеш и само да мразиш аз се стремя само да обичам. Но все пак и мразя, защото съм човек, а човеците са най-глупавото племе. Ето още нещо, което мразя - хората. Заради постъпките, действията, заради това, което сме и това, което правим с природата - ние не сме неин господар и е глупаво да се опитваме да я контролираме, защото сме част от нея. Но по тази тема друг път.
Интересно как от шоколада минах към екологичните проблеми и въздействието на хората върху околната среда. Ама такава съм си^^ Свиквайте.
Все още не съм решила какво ще пиша в "Прах и шишенце мастило". Времето ще си покаже. Дано бъде по-поддържан от кака си "Пощенска кутия за мечти". =] Ама то зависи само от мен.
*Дата на 'раждане' на "Прах и шишенце мастило": 25.08.2008г.*
Абонамент за:
Публикации (Atom)
